Харесайте ни и във Facebook, ако ви харесва нашия сайт

Избор на влагоуловител - (виж пълния текст)

Автор: Еъркон Системс 

Методи за обезвлажняване и избор на влагоуловител

Докато за избора на отоплителна техника и климатици има много информация, то за влагоуловителите, като техника не много популярна и все още навлизаща сред потребителите, няма много подробна информация. В следващите редове ще се опитаме да хвърлим малко повече светлина за избора на правилен уред за обезвлажняване.

Първото, което е нужно да направим, е да разграничим техниката от този вид и съответно нейния избор на две основни групи:

 

1. Уреди за битова употреба.

Този тип уреди са масовите влагоуловители, които се предлагат по много от веригите, като капацитета им достига обикновено до около 20л за денонощие, а цената им до около 500 лева. Основното предназначение на тези влагоуловители е за битови нужди, където източника на влага е всекидневната дейност на хората – готвене, къпане, почистване, пране и др. Проблем с влагата от такъв тип дейности се получава най-вече при сградите от тип „ново строителство“ и колкото и да е парадоксално, колкото е по-качествено строителството, толкова по-голям е проблема. Причината затова е добрата изолация на сградите, при които с цел да се намалят топлинните загуби до минимум се получава така че, освен че се задържа топлината, то не се допуска и произведената влага от ежедневните дейности да напусне помещенията. Когато не може да бъде отстранена, влагата започва да се натрупва и когато концентрацията и стане достатъчно висока тя може да започне да кондензира по по-студените повърхности – пример, с който всеки се е сблъсквал са запотените прозорци през зимата, а като се задържи достатъчно дълго на дадена повърхност вече имаме предпоставки за формиране на мухъл, плесени и др. Тъй като произведената влага се разтваря във въздуха, то решенията на проблема са свързани с обработка на този силно овлажнен въздух и са най-общо два вида:

а) Вентилация. Тя може да бъде както изградена специално за да може по определен начин да изкарва застоялия въздух от помещения и да вкарва външен (пресен) въздух, така и т. нар. проветряване с отваряне на врати и прозорци. По този начин овлажнения въздух се изхвърля навън, а на негово място постъпва друг, който обикновено не е с толкова висока влажност. Основното предимство на този метод е, че чрез него на практика извършваме не просто обезвлажняване, а и същевременно опресняваме въздуха в помещението. Негов недостатък е, че при неблагоприятни климатични условия – по-студено или горещо време разваляме температурния баланс на помещението. Има системи за компенсиране на тези недостатъци, но те не са обект на тази статия.

б) Обезвлажняване. При него обикновено се обработва само вътрешния въздух и го няма ефекта на опресняване. Силно овлажненият въздух постъпва в уред, който отнема влагата от него и я събира в определен за целта резервоар, след което изсушеният въздух се връща обратно в помещението. Основния недостатък на този метод е, че тези уреди консумират някакво количество електроенергия.

Как да изберем правилния обезвлажнител? Когато източника на влагата са ежедневните процеси в едно домакинство, а няма външни процеси на овлажняване като течове от стени, тавани, прозорци или водопровод например, то повечето битови уреди имат достатъчен капацитет на обезвлажняване за да се справят. В такива случаи основната задача е уреда да може да осигурява достатъчна циркулация на въздуха в помещението, за да може да обработи достатъчно влажен въздух, или иначе казано вентилатора, с който всеки обезвлажнител неизменно е оборудван, да има достатъчен дебит, за да може да засмуква и обработва целия въздух в помещението. Обикновено за достатъчен дебит се приема, ако уреда може да обработва целия въздух в помещението по около три пъти на час. Какво означава това? Ако имаме помещение с размери А=5м и В=4м и височина Н=2,50м, то неговия обем и съответно обема на въздуха в него се пресмята като пресметнете първо площта му:

Р = А х В = 5 х 4 = 20м2,

след което получената площ умножите по височината:

V = Р х Н = 20 х 2,50 = 50м3.

След като знаем обема на въздуха в помещението и искаме нашия уред да го обработва по 3 пъти за час, то това означава, че трябва да имаме уред, който може да обработва поне 3 х 50 = 150м3 за час. Обикновено във всеки магазин и сайт, в който се предлагат влагоуловители, този параметър е показан и лесно може да се направи избор.

Разбира се, че най-важен параметър при избора на влагоуловител, би трябвало да бъде неговия капацитет и дали той ще е достатъчен за да отнеме цялата влага в помещението, но за да бъде преценено това са необходими по-задълбочени и сложни пресмятания. Поради факта, че уредите с по-голям капацитет обикновено имат и по-голям дебит на обработвания въздух, то за битови нужди метода описан по-горе е достатъчно добър.

 

2. Уреди за индустриални нужди.

При уредите за индустриална употреба избора е доста по-сложен. В индустрията влагоуловители могат да бъдат необходими по няколко причини:

  • технологични процеси при, които е необходима влажността да бъде свалена под тази на околния въздух;
  • технологични процеси, при които се отделя голямо количество влажност, която трябва да бъде отстранена от помещението за да се избегне прекомерно овлажняване;
  • процеси на изсушаване на строителни и други материали;
  • др.

При всички тези случаи трябва да се вземат пред вид няколко основни фактора:

  • количеството вода, което трябва да бъде отделено;
  • влажността в помещението;
  • температурата в помещението;
  • обема на помещението;
  • източника на влага.

Въз основа на тези и други параметри се подбира правилния капацитет на уреда, който би трябвало да извършва обезвлажняването. Много е важно при избора да имате пред вид, че в повечето случаи каталожните капацитети на уредите са дадени при температура 30-32°С и 80% относителна влажност на въздуха, които параметри са много благоприятни за влагоуловителите, но в действителност те рядко работят точно при тези условия. С намаляването на тези два параметъра или дори на само един от тях, капацитета на влагоуловителите рязко намалява.

Друга важна особеност при избора на уред е факта, че масовите обезвлажнители на практика работят на кондензационен принцип и техния температурен работен обхват е между +5°С и +32°С, като при температури под +12°С на практика ефективността им е много ниска. В практиката обаче има много случаи, при които е необходимо обезвлажняване при ниски, дори отрицателни температури. В такива ситуации за да се използва кондензационен уред е необходимо да се осигури подгряване на въздуха в помещението, но по-целесъобразно е използването на адсорбционни влагоуловители. Те позволяват обезвлажняване в температурен диапазон от -20°С до +40°С. Спецификата при тях е, че те добавят топлина в помещението и ако температурата също е критичен фактор за технологичния процес (например хладилни помещения), то трябва да бъде предвидена хладилна мощност, която да неутрализира това добавено количество топлина.

Ако все още имате нужда от помощ при избора на уред за обезвлажняване, не се колебайте да се свържете с нашите специалисти в страницата с контакти или в чат формата ни долу вдясно, за да ви консултират!